Експертно интервю:

Човешкият фактор в производствения сектор

Кристина Тодорова | HR | Schaeffler

kristina-schaeffler-web2
1-solid

Ако трябва да определите състоянието на производствения сектор в България през 2026 г. с три думи, кои биха били те и защо?

Предизвикателно, пълно с възможности и реализация. Всички усещаме, че има промяна на силите в икономиката последните години. Производственият сектор в България е силно обвързан с индустрията на големите икономики в Европа и когато там нещата се наклонят, се усеща и при нас, макар и ефектът да е със закъснение. Все пак аз лично считам, че тези динамики в световен мащаб могат да бъдат изпълнени с възможности за тези, които знаят как да ги реализират.

2-solid

Кое е най-голямото предизвикателство пред един HR мениджър в производствено предприятие днес – намирането на подходящи хора или изграждането на ефективна организационна култура?

Предизвикателствата са много и са от различно естество. Подходящи кадри на пазара на труда в България има; според мен най-голямото предизвикателство е да се направи връзката подходящ кандидат – правилната за него компания. Относно ефективната организационна култура – тя не е мираж, когато се работи целенасочено за нея. Затова екипът на Човешки ресурси на завода на Линейни задвижвания - София работи тясно със специалистите от SPS (Schaeffler Production System) екипа.

3-solid

В производствената среда често се срещат няколко поколения с различни нагласи към работата. Как се изгражда екип, в който опитът на дългогодишните служители и амбицията на младите хора се допълват, вместо да се противопоставят?

С навлизането на пазара на труда на поколението Z темата стана изключително популярна. Аз съм на мнение, че няма нищо по-добро за една компания от разнообразните екипи. Когато младежката амбиция и желание за доказване се срещнат с опита и улегналостта на по-зрелите служители, можем да наблюдаваме една симбиоза, която дава най-продуктивните резултати.

4-solid

Къде според Вас минава границата между високите изисквания към производителността и необходимостта от грижа за служителите? Възможно ли е едновременно да постигаме по-добри бизнес резултати и по-висока удовлетвореност на хората?

Не мисля, че трябва да се чертае граница и да се слага противоположност на изискванията спрямо грижата. Според мен те следват едно след друго до момент на сливане в непрекъснат кръг. Когато една компания полага необходимите грижи за своите служители, когато се отделят нужните ресурси и хората усещат тази подкрепа от страна на работодателя, те сами вдигат изискванията и започват да доставят нужните за бизнеса резултати. При стабилно постигнати резултати амбицията може да расте и производителността да се вдига.

5-solid

Автоматизацията и изкуственият интелект постепенно променят производствените процеси. Как това ще се отрази на служителите и каква трябва да бъде ролята на HR отдела в тази трансформация?

Изкуственият интелект навлиза с пълна сила и аз лично смятам, че не сме толкова подготвени, колкото ни се иска. Нито като компании, нито като индивиди. Силен привърженик съм на ефективната работа и адмирирам усилията на много компании да оптимизират процесите си чрез изкуствен интелект, но това трябва да е плавна промяна. Също е важно да се направи фокусиран анализ къде е добре човешкият фактор да остане, въпреки по-високия разход или по-бавното изпълнение. Точно тук, мисля, е ролята на ЧР. Да бъдем сътрудник на бизнеса, като насочваме вниманието му към малкия детайл, който е лесно да се изпусне в бързината да изпреварим конкуренцията. Относно служителите, мисля, че в днешно време най-ценен е именно адаптивният служител. Професиите се видоизменят с неочаквани скорости последните няколко години и гъвкавостта и адаптацията се оказват ключови умения.

6

Ако разполагахте с възможността да промените само едно нещо в начина, по който производствените компании в България управляват човешкия си капитал, какво би било то?

Може би ще прозвучи странно, но бих разработила система на солидарност. Производственият сектор се влияе силно от икономическите бури и не е рядкост определено предприятие да изпита силна нужда от персонал за кратък период от време, докато друга е в застой и нейните работници са застрашени. Ако има единна система за „временно“ отдаване на персонал в една компания от друга, мисля че много колеги бихме се възползвали от този канал за набиране на персонал.

7

Ако утре трябва да избирате между инвестиция в ново производствено оборудване и инвестиция в развитието на служителите, как бихте защитили второто решение пред мениджмънта?

Не мисля, че би ми коствало особено много усилия в компания като Шефлер. Организацията е силно насочена към хората и тяхното развитие и не пести усилия и ресурси в тяхната квалификация и преквалификация. Като семейна компания грижата за служителите е поставена на първо място и ясно се усеща на всички нива схващането, че дори с най-качественото оборудване една компания може да просперира само, ако то бива управлявано от добре подготвени и мотивирани кадри.

8

Колко често според Вас компаниите губят добри служители не заради по-високите заплати при конкурентите, а заради прекия им ръководител? Готов ли е бизнесът да признае този проблем?

Силен привърженик съм на твърдението, че един служител не напуска компанията, в която работи, а мениджъра си. Все пак трябва да бъдем реалисти и да признаем, че ръководителите не са всесилни и не могат да бъдат единствен мотивационен фактор за своите екипи. Затова е много важно да се обръща сериозно внимание на културата, персоналът да се припознава в ценностите на компанията и да бъде ангажиран с нейната мисия. И тук мисля, че бизнесът има нужда от подкрепата на специалистите по ЧР, защото е лесно улисани в надпреварата за спечелване на повече клиенти, на повече поръчки, растящ и стабилен бизнес, да пропуснем да запознаем собствените си служители с нашата мисия и визия за бъдещето.

9

Ако утре трябва да убедите млад човек, че бъдещето му е в производството, а не в друга модерна индустрия, кой би бил най-силният Ви аргумент и какво бихте му обещали, без да правите компромис с реалността?

Бих му разказала за това как се почувствах аз, когато смених сферата, в която беше започнал професионалният ми път. Идвайки от управление на екипи в Центрове за споделени услуги и попадайки в производствения сектор, никога няма да забравя първите месеци, когато виждах реалния физически резултат от моя труд. Без да целя да подценявам ничия работа или позиция и вярвайки, че всички ние с труда си допринасяме за развитието на съвременната икономика напред, трябва да отбележа, че да работиш в завод, който всеки месец доставя продукция, която се влага в медицинско оборудване и можеш да разпознаваш някои от продуктите ни, когато посещаваш специализиран лекарски кабинет, носи чувство на удовлетвореност, което не е за подценяване.

10-solid

В производството често говорим за ефективност, оптимизация и производителност. Не рискуваме ли в стремежа си към по-добри резултати да превърнем хората в статистика, вместо да ги разглеждаме като най-ценния ресурс на организацията?

Искрено искам да вярвам, че е заложено в ценностите на всяка една компания да се грижи първо за персонала и да разчита, че той е всъщност този, който доставя добрите резултати. Защото, когато човек се чувства добре, оценен е и усеща грижа и подкрепа, той работи добре – бързо, ефективно и без компромис в представянето.

11-solid

Ако трябва да посочите една неудобна истина за управлението на човешките ресурси в производствения сектор, за която всички знаят, но малцина се осмеляват да говорят открито, коя би била тя?

Нуждата от подкрепата на държавата, когато става дума за подготвени кадри на пазара на труда в производствени предприятия. Всички знаем, че специализирани училища и паралелки се затварят поради липса на интерес. Все още дуалното обучение не е достатъчно развито и бизнесът е оставен сам да си проправя път до младите таланти, сам да ги обучава и квалифицира.