Какво представлява токсичната продуктивност и как да я преодолеем

Какво е токсична производителност? 

На продуктивността често се гледа като на положително качество, от съществено значение за успеха както в личния, така и в професионалния живот. Тя е показател за това колко ефикасно и на време можем да свършим дадена задача. Понякога обаче стремежът към продуктивност може да има отрицателни последици, което води до така наречената „токсична продуктивност“. 

Токсичната продуктивност се отнася до явлението, при което стремежа ни да бъдем продуктивни вреди на нашето благосъстояние. Това може да се прояви по много начини, като например постоянно да се насилваме да правим повече, дори когато сме уморени или болни. Или по-лошо – да доведе до пренебрегване на грижата ни към себе си и до жертване на личните и професионалните взаимоотношения в името на това да свършим дадено нещо. 

Една от причините токсичната продуктивност да става все по-разпространена е натискът, който обществото оказва върху нас, като ни принуждава постоянно да гоним резултати.  

С възхода на „гиг“ икономиката и работата от вкъщи, границите между  личното и работното ни време се размиват. За съжаление, това допълнително подтиква хората да попадат в капана на денонощния работен ден. Освен това нарастващият акцент върху производителността като мярка за успех и стойност може да доведе до възприемане на лоши навици, които да вредят на здравето ни. Например това може да означава, че сме прекалено фокусирани върху отмятането на задачи от списъка ни, вместо да си отделяме време за почивка и презареждане. 

Какви са причините за токсичната продуктивност?  

В днешния забързан и конкурентен свят сме подложени на постоянен натиск да бъдем заети и да постигаме успех във всички аспекти на живота си. 

Една от основните причини за токсичната продуктивност е убеждението, че човек трябва да върши нещо през цялото време, за да бъде успешен. Това убеждение създава постоянен натиск за представяне и постигане на резултати и води до забързан начин на живот. 

Според проучване на Deloitte 77% от хората са преживели професионално „прегаряне“ (или още „бърнаут“), а 42% са напуснали работата си поради това. 

Причината е психическото и емоционалното напрежение, причинено от продължителното работно време и стремежа да се спазят непрактичните очаквания, насърчавани от вредната за нас на култура на забързаното ежедневие или още hustle culture. 

Хъсъл културата се отнася до идеята да се набляга върху дългите работни часове и жертването на личното време и благополучие в името на успеха и кариерата. Феноменът е широко разпространен на много съвременни работни места, като се смята, че полагането на допълнителни усилия и е ключът към успеха. 

Въпреки че някои хора могат да се чувстват добре в такава среда, тя може да доведе до бърнаут, стрес и отрицателно въздействие върху психическото и физическото здраве. Освен това хъсъл културата може да затвърди идеята, че упоритата работа е единственият начин да се постигне успех. Нещо по-лошо – тя може да ви накара да пренебрегнете личните си граници. Ето защо работодателите трябва да насърчават здравословния баланс между професионалния и личния живот и да признават стойността на почивката и грижата за себе си, за да създадат устойчиво и приятно работно място. 

Страх от провал на работното място 

Знаете ли, че според проучване от 2021 г., проведено в Обединеното кралство, 51% от предприемачите се страхуват от провал (т.нар. атичифобия)? 

Когато сме прекалено фокусирани върху това да бъдем продуктивни, често се страхуваме от провал и грешки. Този страх може да доведе до нагласа „всичко или нищо“, при която или работим на пълни обороти, или изобщо не работим. 

Натискът да бъдем продуктивни може да идва и от външни източници, като например социалните медии, където постоянно сме бомбардирани с изображения на успешни хора, които изглеждат по-богати и по-красиви от нас, и – постоянно работят. Това може да създаде чувство на неадекватност и убеждението, че трябва да работим по-усилено и по-дълго, за да постигнем успех. 

Лош грижа към себе си и неспособност да се поставят граници 

Когато постоянно работим, често пренебрегваме физическото и психическото си благополучие, което може да доведе до последици за здравето като така наречения „бърнаут“. 

Поставянето на работата като приоритет над собствените ни нужди може да доведе до физическо и емоционално изтощение, както и до самообвинения  и намалена ефективност. Като не се грижим за себе си и не правим физически упражнения, не се храним здравословно и не си набавяме нужния спокоен сън, може допълнително да задълбочим бърнаута. По същия начин, ако не поставите ясни граници за работното време, това може да е причината за нездравословен баланс между професионалния и личния живот. В резултат на това работата може да навлезе в личното ви време и да създаде затворен цикъл на стрес  и претоварване. Изключително важно е обръщате внимание на благосъстоянието си и да бъде ваш приоритет, така че да опазите енергията и  времето си. Работодателите също носят огромна отговорност да насърчават балансираната работна култура, която цени психическото и физическото здраве на служителите. 

Въздействие на токсичната продуктивност върху здравето 

Последиците от токсичната продуктивност са значителни и могат да включват проблеми с физическото и психическото здраве, като например бърнаут, стрес и депресия. Знаете ли, че депресията е широко разпространена в световен мащаб, като от нея са засегнати около 3,8 % от населението, включително 5,0 % от възрастните и 5,7 % от хората на възраст над 60 години. Всъщност приблизително 280 милиона души по света страдат от депресия. Тя може да повлияе и на личните взаимоотношения и да доведе до чувство на вина и срам, че не може да „свърши всичко“. 

Важно е да променим начина, по който мислим за продуктивността. Вместо да я разглеждаме като мярка за успех, трябва да се съсредоточим върху качеството на работата си и въздействието, което тя оказва върху нашия живот и живота на хората около нас. Това означава да намерим здравословен баланс между работата и личното време и да признаем, че грижата за нас самите е инвестиция в бъдещата ни продуктивност и успех. 

Когато сме погълнати от нуждата да бъдем продуктивни, често пренебрегваме знаците, че трябва да намалим темпото, което води до чувство на вина, срам и ниско самочувствие. Това може да предизвика тревожност и депресия и да ни затрудни да намерим смисъл и цел в живота. 

В допълнение към въздействието си върху психичното здраве токсичната продуктивност може да има и последици за физическото здраве. Хората, които постоянно се стремят да бъдат продуктивни, често пренебрегват физическите си нужди, като например да се хранят добре, да спят достатъчно и да се занимават с редовна физическа активност. С течение на времето това може да доведе до влошаване на физическото здраве и да увеличи риска от развитие на хронични заболявания като затлъстяване, сърдечни заболявания и диабет. 

Как да избегнем токсичната продуктивност 

За да избегнете токсичната продуктивност, е важно да дадете приоритет на баланса и благополучието както в личния, така и в професионалния живот. Това може да включва поставяне на ясни граници на работното време, редовни почивки и отпуски, както и дейности за грижа за себе си, като упражнения, медитация или хобита. 

Важно е също така да не пренебрегвате почивката и нейната стойност както и множеството и ползи за възстановяване на производителността и окуражаване на творчеството, вместо постоянно да се подтиквате до краен предел. 

Ето няколко съвета, които можете да следвате, за да се справите успешно с токсичната продуктивност: 

• Дайте си време за размисъл 

Не всичко трябва да бъде разгледано или решено на момента и най-вече от вас. Не е необходимо винаги вие да сте тези, който се намесват, дори и да ви се струва, че трябва да е така. Запитайте се: Какво е най-лошото, което може да се случи, ако отделя един ден, за да помисля върху това, преди да предприема някакво действие? 

• Развивайте своята емоционална интелигентност 

Емоционалната интелигентност е отговорна за 58% от представянето на работното място. Отделете малко време, за да обмислите и разберете чувствата, които изпитвате относно ситуацията, и желанието си да действате. Какви емоции възникват у вас? Съществува ли някаква незадоволена потребност, която стои зад емоциите, които ви подтикват да действате прибързано? Какво ви казва това за вашия лидерски стил? 

• Окуражавайте любопитството 

Прекарвайте повече време в размисъл, за да разберете целите, участващите страни, предизвикателствата, факторите, решенията и техните последствия. Задавайте отворени въпроси и слушайте внимателно отговорите, за да добиете ясна представа за случващото се. Това удължава периода ви на размисъл и анализ. 

• Бъдете внимателни в действията си 

Не всяка ситуация или проблем изискват вашата намеса. Преценявайте кога ще предприемете и кога няма да предприемете действия. Това не само поставя граници за вас, но и дава възможност на другите да намерят решения. 

• Установете граници и дайте приоритет на грижата за себе си 

Вземете си почивка от „правенето“ на неща – разходете се сред природата, медитирайте, спортувайте, релаксирайте или се наслаждавайте на хобита и семейството ви. Знаете ли, че участието в отборни спортове има пряка връзка с намалените нива на тревожност/депресия и ги понижава с цели 10%? 

Друг подход, който можете да опитате, е да гледате на почивния ден като продуктивен по свой начин – той ви позволява да си отдъхнете и презаредите! 

Да обобщим 

Важно е да се разбере, че успехът не се определя от производителността. Вместо да се стремим да бъдем продуктивни през цялото време, трябва да се опитваме да постигнем баланс. 

Макар че продуктивността е важен аспект на успеха, добре е да разберем, че тя може да стане токсична. Като вникнем във въздействието ѝ върху здравето и предприемем мерки за предотвратяването ѝ, можем да гарантираме, че стремежът към високи постижения не е за сметка на нашето благополучие. 

Освен това добра практика е да променим гледната си точка спрямо продуктивността, за да се фокусираме върху смислената и въздействаща работа, а не само върху представянето ни. Важно е да преценим дали задачите съответстват на личните ценности и цели, или просто безсмислено отмятаме списъци. Работодателите също могат да играят роля в предотвратяването на токсичната продуктивност, като насърчават благоприятна работна култура, която цени благосъстоянието на служителите, предоставя възможности за развитие на уменията и растеж, и насърчават откритата комуникация и обратната връзка. Баланса и благополучието ни трябва да са наша основна цел и да променим гледната си точка спрямо продуктивността, за да можем да избегнем отрицателното въздействие на токсичната продуктивност и да водим пълноценен и устойчив професионален живот.